Сложни софтуерни интегрирани системи. Основни понятия.


Категория на документа: Информатика



Типични компоненти на софтуерната интеграция са приложения, модули годни за повторна употреба, модули направени по поръчка, предварително създаден от трета страна софтуер (Commercial-Off-The-Shelf Software (COTS)).

Когато говорим за цифрова софтуерна интеграция, нейните компоненти могат да бъдат разделени на две подсистеми:
> Софтуерни подсистеми (приложения, системи);
> Хардуерни подсистеми (единичен / множество процесори).

Пример за такава системна интеграция е система за противовъздушна защита показана на фигура 2.

Интегрирането на инструменти представлява практика на комбиниране на инструменти за разработка, с цел създаването на единна, обединена софтуерна среда за разработване.

Типични компоненти на инструменталното интегриране са инструменти за анализ, дизайн, писане на код и други.

Фиг.2. Пример за системна интеграция

В заключение може да се каже, че интеграцията на инструменти е форма на софтуерна интеграция, която пък от своя страна е форма на системна интеграция(вж. Фиг.3).

Фиг.3. Йерархия на интеграцията

Вида на интеграцията зависи от състава на включените компоненти.

Fine grain integration срещана още като integration in the small обикновено включва софтуери компоненти, които не могат да функционират самостоятелно. Тези компоненти могат да функционират само като част от интегрирана система. Пример за това са програмни функции, процедури и пакети.

От друга страна coarse grained integration или integration in the large включва софтуерни или хардуерни компоненти с ясно пределена, независима функционалност. Тези компоненти могат да функционират независимо от интегрираната система и могат да включват софтуер, модули годни за повторна употреба, модули направени по поръчка, COTS.

В обобщение, системната интеграция има за цел да подкрепи някои организационни процеси, чрез доставката на определени услуги налични в следствие съществуването на дадени интеграционни механизми.

2.2. Архитектури за интегриране

Създаването на интегрирана система изисква не само концептуален модел за това, какво преставлява интеграцията, но също и наличието на практическо ръководство за това как да бъде създадена такава система.

Първото нещо в една система за интеграция, което трябва да проектираме е нейната архитектура. Тази архитектура определя начинът, по който компонентите си сътрудничат, за да постигнат целите на интегрираната система и затова играе ключова роля за успеха или провала на опита за интегриране.

В литерартурата са известни два подхода за интегрирационни архитектури: component coalitions и component federations.

Сomponent coalitions често са наричани point-to-point а също и компонент-базирани интеграционни архитектури. Смисълът на това е, че независимо разработените компоненти като инструменти и приложения са интегрирани чрез внимателен "hardwiring"4 на техните интерфейси (Вж.Фиг.4). Всяка подобна конфигурация от компоненти изисква персонално решение за интеграциа, за да постигне заложените й цели.

Независимостта на компонентите се дължи на редица техни характеристики:
> Всеки компонент притежава собствен интерфейс;
> Всеки компонент упражнява независим контрол върху собствените си данни и обработка;
> Компонентите могат да осигурят препокриваща се, дори противоречива функционалност или услуги.

Макар че component coalitions в много случаи са изключително полезни, те имат редица ключови проблеми като:
> Липса на всеобщност, тъй като те могат да бъдат използвани само за определени, добре дефинирани цели;
> Невъзможност за подобрения (ъпгрейди), тъй като промените в компоненти или системи свързани посредством hardwiring са невъзможни;
> Компонентен егоцентризъм, който се изразява в непостоянно предоставяне на услугите.

Фиг.4. Рoint-to-point интеграция

Сomponent federations е наричано още интеграция чрез стандарти или отворена интеграция. Ключов елемент о този подход е предоставянето на plug-and-play платформа, която може да подържа разнообразни компоненти, образуващи набор от съгласувани стандарти. За разлика от component coalitions, тук не се изисква създаването на специален интерфейс, за да се осъществи интеграцията. Вместо това ударението е върху интерфейса и стандартите. Компонентите отговарящи на тези стандарти могат да бъдат асемблирани в plug-and-play архитектури по начина показан в Фиг.5.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сложни софтуерни интегрирани системи. Основни понятия. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.