Практически реализации на интелигентни агенти


Категория на документа: Информатика



- да реагира на измененията на средата и да се приспособява към тези от тях, които са трайни

- да общува с други агенти, чрез някаква знакова система

Всеки интелигентен Агент (ИА) оперира гъвкаво и рационално в множество ситуации , използвайки свойте сензори (датчици, органи за очувствление) и ефектори (механизми, органи за управление). Поведенческата гъвкавост и рационалност на (ИА) се базира в/у процесите като: решаване на задачи, планиране, машинно самоубочение, подпомагане вземането на решения.
Поведението на агентите може да бъде предвидено, чрез познаване на техните:

belief - вяра, убеждение

desires - желания

acumen - съобразителност
Структура на интелигентен агент:
Интелигентен Агентът(ИА) е компютърна система, ситуирана (разположена) в определена среда, която е способна на автономни действия с цел решаване при проектирането й цели.
Агент = Архитектура + Програма на Агента
Архитектура: Това върху което работи програмата - обикновен компютър или специално устройство.
Може да включва програмно осигуряване, изолиращо програмата на агента от компютъра, така че агента да може да се програмира на по-високо ниво.
Програма на Агента: Функция, реализираща изображението от възприятия към( →) действия.
В общия случай програмата разполага с памет, която пази част от историята на получените възприятия и предприетите действия, за да може отговорът на всяко въздействие да не е функция от него.
Тялото на програмата е цикъл от възприяние ( отразено в паметта), избиране и осъществяване на действие ( също отразявано в паметта).
Създаването на такива програми е именно задача на ИИ(изкуствения интелект).
За изпълнението на програмата на Агента , се използват различни Техники като:
Разсъждения (основани на правила и на знание),
Статистичиски анализ
Размита логика
Невронни мрежи
Еволюционно(генетично) програмиране

Интелигентен агент (на английски: intelligent agent), т.н. рационален агент (rational agent), е понятие с което се означава автономен обект(автономен агент), който възприема околната си среда посредством сензори и извършва действия над тази среда посредством ефектори в опит за изпълнение на известни цели.
Един истински автономен агент, трябва да е интелигентен (ИА) и да може да се самообучава и без учител или от други , некогнитивни агенти.
Видове интелитентни агенти ИА (типове агентни програми):
Прости рефлекторни агенти: Действията се определят от правила, от които агента избира това, което съответства най-точно на ситуацията.
Рефлекторни агенти, основани на модели на света (Model-based reflex agents)
Рефлекторни агенти, следящи света: В паметта се подържа информация за състоянието на света, независимото му развитие и ефекта от въздействито на агента в/у него.

Агентите, основани на модели, могат да функционират в частично обозрими светове (среди). Текущото състояние на агента се съхранява в своеобразна структура в паметта на агента, която описва онази част от средата, която не може да бъде възприета, както и историята от въздействието на агента над тази среда. Агент с такова поведение има нужда от информация за това какво е поведението и действието на тази част от света. Изборът на действие също се основава на правила за причинна следственост, както при простите рефлекторни агенти.

Агенти, основани на цели (Goal-based agents)
Агентите, основани на цели, са разновидност на агентите, основани на модели, които пазят информация за желани ситуации. Това позволява на агентът да избира измежду множество възможни действия онова, чиито резултати водят до достигането на дефинираното желано състояние.

Агенти, основани на полезност (Utility-based agents)
Тези агенти правят разлика само между целеви (=желани) състояния и нецелеви (=нежелано). Възможно е да се дефинира, колко желано е дадено конкретно състояние.
Тези агенти правят разлика само между целеви (желани) състояния и нецелеви. Възможно е да се дефинира оценка колко желано е дадено конкретно състояние. Оценката може да се получи, като се използва функция на полезността (utility function), която задава съответствието между състояние (или поредица от състояния) и реално число, описващо степента на удовлетвореност от или полезност на състоянието.
Пълната спецификация на функцията на полезността позволява да се рационални решения в двата случая, когато целите са неадекватни:
- когато сред целите на агента има взаимопротиворечащи си цели, т.е. само част от тях са постижими. Тогава функцията на полезността определя с кои от целите си агентът може да направи компромис.
- когато агентът има няколко цели, никоя от които не може да бъде постигната със сигурност. Тогава функцията на полезността определя по какъв начин вероятността за успех на дадена цел да бъде претеглена с оценката на значимостта на целта.

Обучаващи се агенти (Learning agents)
Самообучението има предимството, че позволява на агентите първоначално да функционират в неизвестни среди и с функционирането си да стават по-компетентни и опитни отколкото първоначално заложените в тях знания.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Практически реализации на интелигентни агенти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.