Основни понятия в операционните системи


Категория на документа: Информатика


Мрежовият слой се нарича още слой на междумрежовото взаимодействие. Неговата задача е да даде възможност на крайните възли (хостовете) да инжектират пакети с данни в произволна мрежа, които мрежовият слой доставя до местоназначението им независимо един от друг (т.е. възможно дори по различни маршрути и през различни подмрежи). Това обаче може да доведе до нарушаване на правилния ред на следване пакетите. Възстановяването на първоначалния им ред е задача на по-горния (транспортния) слой. Мрежовият слой отговаря единствено за маршрутизацията на данните от единия хост до другия през една или няколко подмрежи, свързани през маршрутизатори (рутери).

Транспортният слой има за основната цел да скрие детайлите на осъществяване на връзката от приложните процеси, така че те да не се грижат за странични неща като скорости на обмен, кодови таблици, разделяне на съобщенията на пакети и др.

Приложния слой осигурява набор от програми, всяка от които предоставя определен вид мрежова услуга. Приложенията са крайните потребители на доставените през мрежата пакети.

МАС-адрес

МАС (Media Access Control) адресите се назначават от фирмата-производителка на мрежовия адаптер и са уникални. Тези адреси се използват в каналния слой. Определят се от технологията на мрежата, в която се намира съответния хост (компютър). За LAN това е МАС-адресът на мрежовия адаптер на всеки хост или на порта на IP-маршрутизатора (рутер) на тази LAN мрежа, например: 10-В1-06-2С-Е1-11

MAC адресът представлява 6 байта (48 бита), представени в шестнайсетична бройна система. Старшите 3 байта представляват идентификатор на фирмата-производителка, а младшите 3 байта - се назначават уникално от самата фирма.

IP протокол

IP представлява система за доставка на данни включена в набора от протоколи TCP/IP:
• IP е некомутационен, несигурен протокол, тъй като той не гарантира доставката на пакетите.
• Другите протоколи (TCP, UDP, ICMP) използват IP за предаване на данни по мрежата.
• IP избира пътя за предаване на данните.
• IP информира приемащите маршрутизатори (рутери) за това, как да обработват пакетите с данни, кога да генерират съобщения за грешка и след колко време да отхвърлят пакетите, ако те твърде дълго са пътували до местоназначението без да стигнат до него.

IP-адресите са 4-байтови (32-битови) и се записват с 4 десетични числа, разделени с точки например 192.168.2.100 (Бъдещите IPv6 адреси ще бъдат 128 битови).

IP адреси

Десетично значение: 193 . 68 . 180 . 5

Двоично значение: 11000001. 01000100. 10110100. 00000101

Порт

Този вид адреси се използва в транспортния слой. Портовете се използват от протоколите TCP и UDP за връзка с приложните процеси. Портът представлява 16-битово число. Някои от портовете са стандартно резервирани (например, порт 21 - за протокола FTP, порт 23 - за протокола Telnet), а по-неизвестните приложни протоколи използват произволно избрани и незаети номера на портове.

Сокет

IP-адресът и портът съвместно образуват сокет (socket), например: 193.68.180.5:21.

Двойка сокети (един в предаващия край и един в приемния край) еднозначно идентифицират едно TCP съединение. Един сокет може да участва в няколко съединения едновременно.

DHCP (Dynamic Host Configuration Protocol)

Протокол за динамично конфигуриране на хостове - комуникационен протокол, чрез който компютър или друго устройство може да поиска и получи временен IP адрес от сървъра-доставчик на интернет. Чрез този протокол клиентите се сдобиват със:

- собствен временен IP адрес

- IP адрес на шлюза (gateway)

- маска (subnet mask)

- IP адрес на DNS (Domain Name Servise) сървърa

Сървърът се грижи за уникалността на IP адресите - т.е. в подмрежата не може да съществуват машини с два еднакви IP адреса по едно и също време.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основни понятия в операционните системи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.