Лекция по счетоводен софтуер в банките


Категория на документа: Информатика


Етапи в развитието на информационните технологии в българския банков сектор
Първи етап - 1968-1989 г. инститиуционализирано начало на автоматизацията на банковата дейност у нас се поставя през 1968 г., когато е създаден Електронно-изчислителен център при ЦУ на БНБ. Последователно центърът е преобразуван в Генерална дирекция "ИАСУ" (1973 г.), а от 1977 г. - Кибернетичен център при ЦУ на БНБ. Първият разработен и внедрен проект е автоматизирана търговска система за банково счетоводство в Българска външно-търговска банка (БВТБ). До края на 1976 г. са разработени и внедрени проектите "Междуклонови операции" на БНБ, "Междуклонови операции" на ДСК, и "Жилищни заеми" на ДСК, а през 1980 г. започва внедряване на сва нови проекта - "Счетоводство и плащания" за клонове на БНБ и "Влогове на граждани" на ДСК в реално време. Последните използват бази от данни за организация и съхранение на данните.
До края на 80-те години основни направления в развитието на банковите информационни системи у нас са
* Автоматизиране на счетоводството в банките
* Автоматизиране на междубанковите операции
Успоредно с разработването и внедряването на софтуерни решения през периода се извършва техническо, технологично и организационно преструктуриране. През 1978 г. е инсталирана електронно-изчислителната система Univac 1100/12 (main frame) на която са прехвърлени внедрените към момента проекти.
Съзават се регионалните електронно-изчислителни центрове в окръжните клонове на БНБ в страната. През 1986 г. те са обхванати в телекомуникационна мрежа и са включени в "Автоматизирана система за електронни преводи"
Вторият етап на автоматизацията в банките обхваща първата половина на 90-те години (1990-1995). Той се характеризира с:
* Разширяване на обхвата на автоматизираните банкови услуги;
* Български фирми се включват в производстото на банков софтуер. Български софтуер се използва масово от БАЕ;
* В б анките се изграждат самостоятелни звена за автоматизация на дейността;
* Тенденции за преход към самостоятелна обработка на вътрешнобанковото счетоводство;
* Предпочитаният модел на работа е децентрализиран.
Локалните мрежи са най-често срещаната платформа за автоматизация в централата и клоновете на банките, като връзката между двете нива е предимно по комутируеми линии. Работи се на регионален принип, као всяко поделение е самостоятелно и независимо.обменът на данни е веднъж на денонощие в режим файлов трансфер. Базите данни са самостоятелни, между тях съществуват връзки, които са по-скоро външни и касаят преводите от един клон към друг. В ЦУ не се поддържа БД за банката като цяло. Получената от клоновете информация се обобщава. Междубанковите си преводи клоновете получават от Банксервиз.
Третият етап в развитието на банковите информационни технологии започва през втората половина на 90-те години, когато започват процесите на консолидация и приватизация на банките. Това неизбежно доведе до преосмисляне на информационно технологичните решения. Доминираща е тенденцията към
централизация на банковите информационни системи. Първите, които осъществяват преход от децентрализиран към централизиран модел, са приватизираните банки, чиито системи трябва да съответстват на стандартите и изискванията на новия собственик.
През 1997 г. ОББ е първата приватизирана голяма държавна банка в България. От 2000 г. тя член на групата на Националната банка на Гърция (NBG), която е неин основен акционер. Същата година е взето е решение за внедряване в клоновата мрежа на централизирана автоматизирана система за банкиране на дребно. Изборът е TEMENOS GLOBUS. За разлика от повечето системи за банкиране до този момент, които са базирани на счетоводни сметки, GLOBUS е ориентирана към клиента. Напълно централизирана, работи в реално време, независимо от канала за достъп до клиента.
През октомври 2000 г. Булбанк е приватизирана от италианска банкова групировка UniCredito Italiano (UCI). UniCredito разработва стратегията за унификация на ИТ системите в новопридобитите финансови институции в Източна Европа, като за пилотно внедряване е избрана Булбанк. В банката започва реализацията на стратегически проект за цялостно обновяване на информационната архитектура, наречен Програма DIVA. На първа фаза (2002-2003 г.) тя обхваща четири подпроекта:
* промяна на клиентското обслужване - граждани и фирми (Retail);
* междубанкови операции (Wholesale);
* главно счетоводство и обслужване на банката като предприятие (ERP);
* финансова отчетност и управленска информация (MIS).
В сърцевината на решението стои ядро от системите ICBS и OPICS с интерфейси към ERP система, базирана на Oracle Financials, и централизиран репортинг.
През ноември 2002 г. БПБ се нареди сред институциите на българския финансов пазар, които имат работеща централизирана система с централизирана БД. Банката избира като основа на ИТ решението си българската система CSoftBank ++ на варненската фирма CиСофт ООД.
През ноември 2002 г. БПБ се нареди сред институциите на българския финансов пазар, които имат работеща централизирана система с централизирана БД. Банката избира като основа на ИТ решението си българската система CSoftBank ++ на варненската фирма CиСофт ООД.
Четвъртият етап в информационно технологичното развитие на българските банки започва от средата на първото десетилетие на новия век и продължава до днес. Този етап се характеризира с:
* активно усъвършенстване на банковите информационни инфраструктури;
* конкурентните условия на бизнеса, наложиха високи изисквания за бързо извеждане на нови продукти на пазара и възприемането на ориентирани към клиентите стратегии. Това е свързано с внедряване на CRM-системи (системи за управление на взаимоотношенията с клиентите) и ERP-системи (системи за планиране на ресурсите на предприятието) и на различни бизнес приложения - електронно банкиране, картови разплащания, автоматизиране на процеса по одобрение и мониторинг на кредити, оценка на риска и др.
* Потребността да се осигури управляемост на разрастващият се бизнес и да се ускорят процесите на вземане на решения доведе до повишен интерес към системите за бизнес анализи. Много банки инвестират значителни средства в изграждането на съвременни дейта центрове и системи за съхранение на данни.
Въвеждането на нови регулаторни изисквания са причина банките да насочат усилията си към мащабни проекти, свързани с покриване законодателните изисквания. Такива са изискванията на споразумението Базел II и III за капиталова адекватност, което всички банки трябва да покрият и регулярните отчети към институциите - БНБ или вътрешни за банките регулаторни единици. Спазване на изискванията на законодателството във връзка с контрола върху прането на пари налага внедряване на приложения осигуряващи по-голяма прозрачност относно съмнителни транзакции.
Съвременните информационни технологии и платформи се развиват с по-голяма скорост, отколкото пазара на интегрирани информационни системи, автоматизиращи бизнес и счетоводната отчетност на финансовите организации, може да следва. За да бъде въведена, една цялостна информационна система, дори и с "пакетен подход" (внедряване на готов продукт), отнема 1-2, а в някои случаи и 3 години. Ето защо, говорейки за банки, които днес притежават нови системи, трябва да разбираме, че тяхната информационна технология е създадена преди около 4-5 години. Поради тези особености е необходимо системите да се изграждат на модулен принцип с възможност за непрекъсната последваща модернизация и актуализация.
Основните тенденции в съвременното развитие на информационните системи на банките етап могат да се обобщят в следните направления:
* внедряване на нови информационни системи и бизнес приложения;
* оптимизация на бизнес процесите;
* модернизация на информационната и комуникационна инфраструктура;
* усъвършенстване на съществуващи и предоставяне на нови електронни услуги;
* информационна сигурност;
* осигуряване на съвместимост с регулаторни изисквания;
* осигуряване на непрекъсваемост в работата на ИТ системите;
* управление на риска.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекция по счетоводен софтуер в банките 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.