История на графичния потребителски интерфейс (GUI) за ОС


Категория на документа: Информатика


 "ИСТОРИЯ НА ГРАФИЧНИЯ

ПОТРЕБИТЕЛСКИ ИНТЕРФЕЙС( GUI ) ЗА ОС"

ИВАЙЛО РУСКИНОВ,

СИСТЕМНО ПРОГРАМИРАНЕ

ГР.СОФИЯ, 2013

Потребителския интерфейс (ПИ) е тази част на приложението, която е видима или казано с други думи - работната среда с помощтта на която общуваме с компютъра. Чрез тази работна среда потребителят въежда данни и получава изходни резултати. Облика и организацията на интерфейсът определят комфотра на потребителя, който работи с приложението.Това дали видът на работната среда е спретнат и подреден, а не претрупан и дезорганизиран има фундаментално значение за бързото му възприемане от човека.
Нуждата от комуникация с машината се заражда през 50-те години със създаването на първите ЕИМ.
Естествено сегашния вид на интерфейсът изобщо не може да се сравнява с тогавашния, когато програмирането се е извършвало чрез размяната на проводници директно в компютъра, посредством комутационен панел.
Постепенно развитието на интерфейсът започва да набира скорост докато през 60-те години на XX-ти век навлиза употребата на перфокартите.
Те представлявали малко парче картон, на което през определено разстояние или имало дупка, или нямало.Чрез специално оборудване, наречено перфоратор били въвеждани данните. Разбира се това си имало и своите недостатъци, тъй като едно прегъване или намачкване на перфокартата водело до грешки в програмата. Друг съществен недостатък бил, твърде тромавият метод за работа дължащ се на това, че в един момент от време машината можела да обработва само една програма, което от своя страна налагало прецизно планиране на работата а именно: кой, кога, с кои програми и колко време ще работи на компютъра.
Нуждата на хората от все по-опростен метод на въвеждане на информацията в компютрите, постоянно подтиквала към неминуемия прогрес на интерфейсът.
Така се появил текстовият потребителски интерфейс, при който информацията вече се подавала на компютрите в текстов вид, чрез компютърен терминал.
Устройството представлявало дисплей (монитор) предназначен за извеждане на изходните данни и клавиатура, с която потребителят въвеждал входната информация.Комуникацията се осъществявала текстово, откъдето идва и името на този вид интерфейс.
Началото на графичният потребителски интерфейс GUI (Graphical User Interface) е поставено през 1968 г. в Станфордския изследователски институт чрез изобретението на Д-р Дъглас К. Енгълбърт - "X-Y позиционен индикатор за дисплейна система" или система за манипулиране на хипервръзки с устройство наречено мишка.
През 1973г. Xerox Palo Alto Research Center (PARC), разработва първият миникомпютър в света "Xerox Alto" основан на идеята за работен плот и използващ първият потребителски интерфейс GUI.
По-късно фирмата Apple Computer Inc доразвиват идеите на дотогавашните изобретатели и през 1983г. Представят Lisa - първия персонален компютър с хардуерна мишка и графичен потребителски интерфейс (GUI).
Малко след първото си "отроче" Apple пускат на пазара и компютрите Macintosh, които били вече с по-нова версия на GUI и пожънали огромен успех сред потребителите.Това засилвало интересът към компютрите с GUI все повече и наложило създаването на интерфейс с главна компютърна ОС като: Commodore, Amiga и Atari ST.
Всичко вървяло много добре, докато не се появила и конкуренцията, която изиграла жизнено важна роля за развитието на графичният потребителски интерфейс (GUI).
На пазара се появили още кандидати за разработката на това революционно откритие в технологиите, които също искали парче от големият пай.
През ноември 85-та компанията Microsoft пускат на пазара и своят продукт - операционна среда под името Windows, която била подобрена версия на популярната тогава операционна система MS-DOS.
Това било отражение на нестихващият интерес към графичния потребителски интерфейс (GUI).Тук вече взаимодействието с компютъра е с произволен достъп до различни графични елементи като папки,менюта,прозорци,радио бутони, икони, и други.
Текстовите хипервръзки били заменени от тези графични елементи.
За комуникация със системата освен клавиатура се използва и мишка, която служи за посочване на различните графични елементи.
Виртуалният език е основният елемент на един графичен интерфейс.

Това може да бъде описано като:
W-window; I-icon; M-menu; P-pointing device WIMP парадигма.
Интерактивното взаимодействие с машината се реализира чрез WIMP, която прави директен контакт с входните устройства(мишка, клавиатура, допир), изчислявайки мястото на курсора или извършеното действие от потребителя.Менютата обединяват всички възможни команди.Всичко това е събрано под един общ знаменател, под името декстоп среда(GUI).
Използваните масово операционни системи са с двумерен интерфейс, който си има своите недостатъци, като ограничение на работната площ от размерите на екрана и ограниченията налагани от най-често използваните входни устройства (клавиатура и мишка).
В днешно време не спира разработката на все по-близки до човешката природа и поведение устройства за да бъдат избегнати ограниченията и да продължи еволюцията на графичният потребителски интерфейс.
С цел улеснение и удобство на потребителите при контактът със системата се използват чувствителни на допир дисплеи (сензорни екрани, touch screens), както и специално разработени очила с които не само се изобразява графичният интерфейс а се осъществява и обменът на информация между потребителя и машината. Чрез проследяване на движенията на очните ябълки и фокусирането на погледа върху различни зони от зрителното поле се манипулират различните графични елементи от десктоп средата.
Дактилните маски също са едно от революционните открития на бъдещето.Те представляват устройства за подаване на входяща информация чрез сензори, които засичат мускулните движения на лицето и ги предават като команди на компютъра.
Също така има и софтуерни средства за разпознаване движенията на лицето, (мимиките и настроенията) използвайки две камери,микрофон и говорител за комуникация със системата, както и софтуер за гласово разпознаване, познаване на реч и обратна комуникация (към потребителя) чрез гласов синтезатор на реч.
Съществуват и методи за управление използващи биометрия-бионика.Този метод е базиран на биоелектрическите импулси на мозъка или нервните окончания по тялото.Идеята е чрез усилване на тези импулси те да бъдат предадени в цифров вид на компютъра, където да се интерпретират от програмната среда и системният софтуер като необходимите команди.
Освен това има и хелиодисплеи, които проектират изображението в пространството.Това изображение е двумерно (плоско), макар че от разстояние изглежда тримерно (обемно).
Тази характерна особеност на устройството го прави изключително удобно за ефектно възпроизвеждане на 3D компютърна графика, като анимации, игри и др. Освен това самото устройство може да бъде скрито в мебел или друго което допълнително засилва интересът от демонстрацията.
Прогреса на технологиите все повече нараства и то с огромни темпове.
Бъдещето на графичният интерфейс се променя постоянно.Прехода във времето от простичките перфокарти използвани още през 19-ти век за въвеждане на информация в примитивните сметачни машини, през компютърните терминали, работещи само с текст, мишката и клавиатурата, и сензорните дисплей работещи само чрез допир до днес, когато технологиите са толкова напреднали, че използваме само ръцете си, движейки ги сякаш местим и натискаме разноцветни кутиики с различни приложения за комуникация с компютъра,манипулирайки множеството графични елементи в десктоп средата посредством модерните хелиодисплеи.
Всичко това кара потребителят максимално да се потопи в една виртуална реалност, сливайки се с компютърният свят почти напълно.

??

??

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на графичния потребителски интерфейс (GUI) за ОС 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.