Графики и таблици на EXCEL


Категория на документа: Информатика



Според регулярността на събиране на данъка-редовни и извънредни

Според предназначението им-общи /не се свързват с конкретни държавни разходи/ и целеви /екологичен данък/.

В зависимост от това в кое бюджетно звено се събират-централни и местни.

Данъците могат още да се разделят на преки и косвени в зависимост от два критерия.

Според обекта на данъчното облагане. Данъците които имат за обект на облагане доходи или имущество се наричат преки. Тези, които имат за обект определени стопански факти или събития са косвени.

В зависимост от това дали платецът и носителят на данъка са едно и също лице, или различни лица. При преките данъци лицето е едно и също, а при косвените са различни, защото при тях е налице прехвърляемост.

Преките данъци се плащат в момента на получаване на дохода, докато косвените се плащат в момента на неговото разходване. Съществува вечна дискусия между преките и косвените данъци. Тя се изразява във въпроса "Кое е по-справедливо?". Привържениците на преките данъци считат, че те са по-справедливи, защото с тях се облага дохода, който определя платежоспособността. Който получава по-високи доходи може да плаща по-високи данъци. Според тази група косвените данъци са несправедливи, тъй като са пропорционални на потреблението и регресивни по отношение на дохода. При косвените данъци бедните слоеве носят по-голяма данъчна тежест отнесена към дохода им. Привържениците на косвените данъци считат, че те са справедливи, защото който потребява повече от общото благо трябва да плаща по-високи данъци. За тях преките подоходни данъци са несправедливи, тъй като спъват желанието за реализиране на високи доходи, спъват стопанската инициатива. Преките и косвените данъци съжителстват помежду си, проблемът е в какво съотношение да бъдат.

Отбягване и прехвърляне на данъците. Тези дейности съпътстват всяка данъчна система и за това са винаги в центъра на вниманието на данъчната теория и практика. Отбягването на данъците се изразява в укриването на определени стопански форми и обстоятелства с оглед да не се издължи данъчното задължение или то да се издължи, но в по-малка степен. Отбягването може да стане нелегално и легално. Нелегалното отбягване съществува при икономика на сянка:черна икономика /дейностите са забранени от закона/ и сева икономика /дейностите са разрешени по закон, но се укриват поради неплащане на данъци/.

По-голям интерес представлява легалното отбягване на данъци, при което не се нарушават данъчните закони. То се изразява в ползването на различни данъчни преференции определени със съответен закон или използването на различни данъчни несъвършенства и пропуски.

Данъчните преференции могат да бъдат: въвеждани на ускорена амортизация; ползване на различни данъчни кредити; дарения и други;

Данъчните несъвършенства могат да бъдат разкрити и посочени от специалисти, които консултират фирмите как да намалят данъчните задължения.

При легалното и нелегалното отбягване на данъците намаляват постъпленията в бюджета. Прехвърлянето на данъците винаги поражда несъвпадения между платец и носител на данъка или това е един трансфер на данъчно бреме от данъкоплатеца, който по закон е длъжен да внесе данъка към ФЛ или ЮЛ, които са извън обхвата на закона. На практика това става чрез системата на цените на стоките и услугите на пазара. Съществуват различни начини за прехвърлянето на данъци:

Обикновена и многостепенна прехвърляемост: Обикновена е когато едно лице отклонява към друго лице тежестта на данъка, но ако това второ лице е в състояние да прехвърли данъка на трето, то от своя страна на четвърто и т.н. е налице многостепенна обръщаемост. Пример за многостепенна:

Земевладелец-индустриалец-търговец-краен потребител

Прехвърляне на данъка напред и прехвърляне на данъка назад. При прехвърляне на данъка напред е необходимо повишаване на цените. При това положение данъкът се прехвърля от производител към краен потребител. Прехвърлянето на данъка назад е трансфер на данъчно бреме от купувача към продавача чрез намаляване на пазарните цени на стоките и услугите. Прехвърлянето назад е налице, когато доставчикът е в по-несигурно положение, т.е. когато предлагането е по-голямо отколкото търсенето.

Смесено прехвърляне. Изразява се във възможността да се съчетае прехвърлянето напред с прехвърлянето назад.

Наваксване на данъка. Това е стремеж да се компенсира сумата на платения данък за сметка на повишаване на производителността на труда, интензивността на труда, влошаване на условията на труд и охраната на труда. Наваксваене на данъка има само при предприемачите.

Амортизиране на данъка. Възможно е по отношение на данъците върху недвижимото имущество и ценните книжа. Изразява се във възможността те да се закупят на по-ниски цени от пазарната цена и "икономията" да се внесе на влог, от който да се плати данъка.

Прехвърляемостта на данъците зависи от няколко фактора:

Ценовата еластичност на търсенето и предлагането. Мащабите на прехвърляемостта се намират в обратно пропорционална зависимост от еластичността на търсенето и в пропорционална зависимост от еластичонстта на предлагането.

Базите на икономическия цикъл. Във фаза на рецесия и депресия заетостта намалява, доходите и търсенето също намаляват. Тогава е по-малка възможността да се прехвърли данъка.

Инфлация. Поражда се от по-голямото търсене отколкото предлагане. Възможността за прехвърляне на данъци е голяма.

Данъчна система и данъчна система на Република България

Данъчната система е един от най-важните компоненти на финансовата система. Под данъчна система се разбира съвкупността от данъци действащи в дадена страна, тяхната организация / т.е. начина на начисляване, събиране и контрол / и органите, които провеждат данъчната практика. съвременните данъчни системи са плуралистични или в тях действа повече от един данък, няколко данъка, няколко десетки данъка. Постоянно е имало идея за въвеждането на един-единствен данък, чрез който да се поеме бремето на държавата. Но тъй като никъде в света тази идея не се е реализирала за по-продължително време, затова само се нарича хипотеза за единствения данък. В зависимост от това къде хората са виждали източника на богатството, добавена стойност, те са предлагали различни единствени данъци. Единствения данък не може да се въведе по две причини: защото той би бил много тежък и защото би разпределил бремето на държавата доста несправедливо. Между отделните данъци и данъчната система трябва да съществува обвързаност, съвместимост и непротиворечивост. Към съвременните данъчни системи се налагат някой нови изисквания през последно време:

данъците в националната данъчна система се доближиват до тези типични за данъчната система в световното стопанство




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Графики и таблици на EXCEL 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.