Графики и таблици на EXCEL


Категория на документа: Информатика


прогресивно-данъчната норма нараства по предварително определена пропорция. Внася се елемнт на социална корекция на доходите в полза на данъкоплатците с по-ниски доходи. Прогресията не може да нараства безкрайно. Когато достигне до определена точка /данъчен таман, плафон/, облагането става пропорционално. Съществуват различни видове прогресии, които се класифицират по два критерия:

А. Според начина на установяване на данъчната норма:

преки /открити, директни/ и непреки /скрити/

При скритите прогресии се използва една и съща данъчна норма и за да се получи прогресия при облагането, към данъчната база се прибавя или изважда едно и също постоянно число.

Бързи /скокообразни/ и бавни/пълзящи/

Пряка прогресия

Б. Начин на установяване на данъчното задължение.

Обикновена /класна, глобална/ и етажна /стълбовидна/. И при двете прогресии данъкоплатците попадат в различни класове в зависимост от величината на облагаемия доход. Разликата е в начина на установяване на данъчното задължение. При обикновената прогресия целия доход се облага с еднаква данъчна ставка, която е равна на етажа, в който е попаднал дохода. При етажната прогресия дохода се разделя на етажи и към всеки етаж се прилага различна данъчна ставка и се изчислява данъчното задължение. Накрая се сумират данъчните задължения по етажи и се получава общото.

В. Комбинирана прогресия-използва се при два вида данъци-данък за облагане дохода на физически лица и данък върху наследството. При комбинираната прогресия доходите попадат в отделните етажи като за всеки етаж има абсолютен данък за долна граница и процент за разликата в дохода между долната и горната граница.

4. регресивно-с нарастване на данъчната база намалява данъчната норма. В момента не се използва, но се счита, че данъка върху потреблението е регресивен по отношение на дохода

5. контингнетно-общата тежест се разпределя между отделните административно-териториални единици на база на различни критерии-рой население, обработваема площ и др.

Начини за събиране на данъци.

най-старата система за събиране на данъци се нарича откупна система. При нея отделни лица окупуват правото да събират данъци или отделен данък. Това обикновено са били хора от богатата прослойка, търговци, лихвари. Недостатък е, че данъците са били събирани по няколко пъти.

събиране от нарочени държавни служители /бирници/-по-прогресивна система, защото се създава държавна администрация. Недостатъкът е същият.

събиране на данъци чрез таксови марки, гербова хартия и бандероли. Чрез таксовите марки и гербовата хартия се събират данъци за документи. Данъкът в случая е включен в цената на марката или гербовата хартия. Във вторият случай съществува вероятност от допускане на грешка, което води до повторно заплащане на данък чрез закупуване на нова гербова хартия. Чрез бандеролите се събират данъци върху алкохола и цигарените изделия.

безобложно събиране-данъкоплатецът сам изчислява своето данъчно задължение и го внася в съответния бюджет. Ролята на държавната администрация е да следи правилното изчисление.

Данъците могат да се внасят в законоустановен срок или след него. Внасянето след срока става доброволно или принудително. При доброволното плащане на данък, данъкоплатецът внася ДЗ плюс лихвата и глобата по него. При принудително плащане имуществото на ФЛ или ЮЛ се обявява на търг. След получаване на известие за ДЗ, ФЛ или ЮЛ могат да обжалват данъка в срок от 14 дни пред данъчното управление.

Най-важният проблем в съвременната данъчна система е проблема за видовете данъци и тяхната структура. Видовете данъци могат да се разгледат като се групират по различни критерии:

в зависимост от обекта на данъчно облагане

данъци върху личостта /поголомни данъци/-при тях обект на облагане е самата физическа личност или някой качества на личността. При тези данъци платецът и обекта на облагане съвпадат. Данъците върху личността са свързани с натуралната форма на плащане. Счита се, че това са стар вид данъци и днес не се прилагат.

Имуществени данъци-при тях обекта на облагане е предимно недвижимо имущество на гражданите. Той е един от най-старите данъци, които в момента имат местно и общинско значение, и са второстепенни данъци. Имуществените данъци имат редица недостатъци като: а. Има разминаване между обекта на данъчно облагане и платеца на данъка. Обект на облагане е имуществото, а източникът за плащане на данъка е дохода на платеца; б. Техният изключително трудоемък характер. Тъй като данъкът се определя на база на данъчна оценка на имуществото. Независимо от тези недостатъци имуществените данъци са едно допълнение към прогресивното данъчно облагане и се прилагат във всички данъчни системи. В нашата данъчна система те са: данък върху недвижимото имущество, върху наследството, върху даренията, върху възмездно придобиване на имуществата и пътен данък.

Подоходни данъци-обект на облагане е доходът, който в условията на пазарно стопанство е най-важен фактор за платежоспособността на данъкоплатците. Това са най-новите данъци. Тяхното масово прилагане започва от 20век. Обективно подоходните данъци се свързват с прогресията и затова се наричат прогресивно-подоходи: подоходно облагане върху ЮЛ и върху ФЛ.

Данъци върху определни дейности и върху реализираният от тях оборот-това са данъци върху производството на определени занаятчийски стоки и услуги /патентни данъци/ и данъци върху търговските обороти. Тези данъци са елемент на цената и се понасят от крайните потребители. В момента в Европа и у нас тази съвкупност на данъци има най-голямо значение. Постъпленията от тях формират основна част от данъчните приходи. У нас в тази група влизат и ДДС, акцизи и мита.

В зависимост от средствата за плащане на данъци.

Натурални данъци-свързват се с десятъка и трудовата повинност

Парични данъци



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Графики и таблици на EXCEL 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.