Графики и таблици на EXCEL


Категория на документа: Информатика



* Не е необходимо в заповедта за командироване да се посочва размерът на дневните пари, който е нормативно определен.

* Начин на пътуване и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари.

* Размер на квартирните пари.

* Необходимост и вид на отчета за извършената работа.

П
осочените до тук елементи на заповедта са задължителни за съдържанието и.
Заповедта за командироване е документ с основно значение за извършването, отчитането и признаването на командировката и разходите по нея. Необходимо е при изготвянето на команди-ровъчна заповед да се спазят вси-чки нормативни изисквания.

Разходите за изплатените командировъчни пари се признават за присъщи на дейността и се приспадат от общия годишен доход на едно-личния търговец до размерите, определени по реда на наредбата.

Когато едноличният търговец разреши и изплати суми в по-високи размери от определени-те с наредбата , превишени ето не се признава за данъчен разход и остава за сметка на облагаемия му доход. В Закона за ДОД1 е предвидено, че от общия годишен доход на едноличния търговец се приспадат сумите, изплатени за командировки в чужбина, но не повече от двукратния размер на разходите, които се признават за държавните служители, т. е. до размер, два пъ-ти по-голям от нормативно определения. Право на данъчно признаване на увеличения размер на командировъчните разходи има само едноличния търговец, и то само за случаите, когато той е заминал в командировка или спец-иализация.

Много фирми пренебрегват отразяването на командировките си. При положение, че нормативно определените от Наредбата разходи се признават за необходимо присъщи, в никакъв случай не бива да се омаловажава ролята им при формирането на годишния облагаем доход. Това засяга преди всичко сравнително малките фирми и едноличните търговци с неголям оборот и печалба, за които правилното отчитане на горните разходи би довело до значими, по отношение на мащаба им, фискални икономии.

С развитието на данъчната теория и практика се оформят определени принципи, на които трябва да се подчини данъчното облагане. До голяма степен в началото те представляват израз на буржоазията като управляваща прослойка. Адам Симт формулира четири принципа, които имат актуално значение и днес.

съразмерност на данъка-данъчното облагане трябва да е съобразено с икономическото и финансовото състояние на данъкоплатците. Данъкът трябва да е поносим, да не пречи на съществуването и възпроизводствените възможности на данъкоплатеца. Когато данъците са прекалено високи или несъразмерни на получавания доход, то те имат отрицателно въздействие. До определена граница данъците стимулират стопанската активност, но след превишаване на тази граница, те започват да спъват стопанската инициатива. Тази идея на Смит се доразвива и доказва математически от американския икономист Алтур Лафер. Чрез кривата на Лафер се доказва, че постъпленията в бюджета са продукт едновременно на данъчната база и данъчната норма. Според това как данъчната норма расте, данъчната база намалява. При високи данъчни ставки се обезмисля труда или данъкоплатеца започва да укрива данъци.

определеност на данъка-изисква всички елементи на данъка да са ясни и точно определени, за да не се тълкуват своеволно от някоя от страните.

удобство на данъка-данъците трябва да са удобни за плащане от страна на данъкоплатците

икономичност или рентабилност на данъка-разходите свързани с данъчната администрация не трябва

да изяждат постъпленията в бюджета

Други принципи са:

всеобщонст на данъка-всички подлежат на данъчно облагане, никой не може да има суверинитет

легитимност-данъкът е създаден от парламента на база на закон

рационалност и простота на данъчната система-данъчната система да се основава на проста организация, да е лесно разбираема и приложима

системност и непротиворечивост на данъчните норми-необходимо е отделните данъци да хармонизират помежду си, да не си противоречат

относителна стабилност в данъчното законодателство и постоянство в данъчните норми-това е важен принцип предопределящ събираемостта на данъците. Промяната в данъчното законодателство води до реакция от страна на данъкоплатците и те започват да укриват данъци.

неутралност на данъка-неутрален е този данък, който не влияе върху поведението на данъкоплатеца. Принципът е формулиран от Смит, но днес, в данъчните системи, чрез които се цели да се въздейства върху данъкоплатците под неутралност се разбира-единство и задължение по отношение на всички данъкоплатци.

Начини на облагане с данъци. Постановяването на данъчното задължение става чрез различни начини на данъчно облагане. Те имат исторически характер. Данъчната теория и практика познават пет начина за облагане с данъци-поголовно, прогресивно, регресивно, пропорционално и контингентно.

поголовно-изразява се в поголовен данък. Обект на облагане е самата физическа личност. Това е стар и несправедлив данък, защото не съдържа сметка за имуществото и дохода на данъкоплатеца. При този начин платец и обект на облагане съвпадат. Преди е бил свързан с натуралните данъци.

пропорционално-данъчната норма е една и съща както и да нараства данъчната база. Средната и пределната данъчна норма съвпадат лежейки на една права. Не се внасят елементи на социални корекции на дохода. Това облагане се оказва доста несправедливо, когато се облагат физически лица, защото платежната данъчна ставка се понася по-трудно от лица с ниски доходи.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Графики и таблици на EXCEL 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.