Електронно обучение чрез електронни учебници – различни гледни точки


Категория на документа: Информатика



Глава 1

Електронно обучение, чрез електронни учебници - различни гледни точки.

Терминът електронно обучение, придобил широка популярност чрез английския си вариант e-learning, се отнася до интерактивно обучение, което използва компютри или технологии за комуникация като средство за преподаване. Тук не става въпрос просто за заместване на преподавателя с компютър: електронните технологии са вплетени в целия процес на обучение - в подготовката, поднасянето на информацията и проверката на знанията.

Единно общоприето определение на понятието електронен учебник не съществува [5]. Най-често на електронния учебник се гледа като на програмно-методически комплекс, позволяващ самостоятелно усвояване на учебен курс или на негов голям раздел и често обединяващ в себе си свойствата на обикновения учебник (на хартиен носител), справочник, сборник или лабораторен практикум. Той не е алтернатива, а допълнение към традиционните форми на обучение, и не заменя работата на ученика с книгите, сборниците със задачи и упражнения и др. Този "електронен лектор" е призван не само да притежава всички достойнства на книгите и учебните пособия, но и в пълна сила да използва възможностите на съвременните информационни технологии.

Преподавателят обаче остава водещата фигура, която структурира и подготвя учебното съдържание. Идеята на електронното обучение е не да измести живия контакт, а да бъде комбинирано с други методи за преподаване, за да се повиши ефективността от образователния процес. Други популярни имена за електронното обучение са компютърно обучение, онлайн обучение, мултимедийно обучение и дистанционно обучение. Компютърното, или по-скоро компютъризираното обучение, обикновено се отнася до учебни материали за самообучение, най-често предоставени на компактдиск, при ползването на които обучаваният може сам да определя стила на учене и последователността на уроците. При термина "мултимедийно обучение" се набляга главно на интерактивността на учебния материал (картина, звук, видео) като противоположност на преобладаващо текстовата информация в традиционните учебници. "Онлайн обучение" или "уеб базирано обучение" е широко понятие, в основата на което заляга идеята за използването на интернет като среда за обучение и връзка между преподавател и ученик. Важно е да се отбележи, че вече повечето видове електронно обучение предполагат връзка с интернет и реалното обучение се случват онлайн. В този смисъл терминът "електронно обучение" обхваща изброените понятия и до известна степен се припокрива с тях. Идеята е обучението да добие персонален характер, включително и с учебно-техническите средства. Електронните учебници само биха могли да подпомогнат този процес. Създаването на среда за електронно обучение, и особено разработването на учебно съдържание, не е кратък процес. При изготвянето на електронен учебник трябва да се подходи отговорно, имайки се предвид, че този учебник трябва да е полезен и интересен, за да може да даде знанията и да се наложи като такъв.
Най-общо от учебния материал ние запомняме:
• 10 % чрез четене,
• 20 % чрез слушане,
• 30 % чрез гледане,
• 40 % чрез слушане и гледане,
• 80 % чрез слушане, гледане и правене (интерактивност)
Освен това, добре подготвеното съдържание е интересно, мотивира обучаваните и
повишава нивото на тяхната успеваемост.

1.1. Ученето от монитора: непривично, неприятно и нездравословно

Отрицателна страна: В сравнение с книгите, четенето от монитор е много по-изморително за очите.
Решение: Една от възможностите е де се използват други медии освен визуалната, например аудио инструкции или задачи, които не изискват да се гледа монитора. Има надежда, че в бъдеще технологиите ще се подобрят значително. Макар и все още много скъпи, мониторите с TFT дисплей са възможен вариант, също продължават да се развиват технологии като електронното мастило (e-ink).

1.2. Основни цели и очаквания от обществото

Българското училищно образование безспорно има своите традиционни достойнства, които трябва да бъдат съхранени. Всяка образователна система е в известна степен консервативна, но е нужен баланс между съхраняването на добрите традиции и необходимостта от усъвършенстване. Динамичният, високотехнологичен и глобализиращ се свят поставя нови предизвикателствата, на които образованието трябва да отговори. Българската образователна система няма практика да се отчита пред обществото, което прави системата неясна за българските граждани. Необходимо е да се потърси диалог на широко обществено съгласие и публично дискутиране за предстоящите промени, което би спомогнало да се изгради доверие в системата и би създало ангажираност у българските граждани. Управленските решения в областта на училищното образованието трябва да бъдат устойчиви във времето. Правилата следва да бъдат ясни, без противоречиви и да остават относително непроменени за един сравнително дълъг период от време.[1]

В актовете, приети в рамките на Европейския съюз, както и в документите на ООН в областта на образованието се дефинират две основни взаимосвързани цели на образователната политика - равен достъп до образование и качествено образование. Те могат да бъдат поставени като основни цели и за развитието на българското училищно образование. Равният достъп до образование означава осигуряване на достъп на всички деца до съизмеримо по качество образование, съответстващо на потребностите на съвременния живот. За онези деца, които нямат равен старт и имат различни потребности (деца, недостатъчно добре владеещи български език, деца със специални
образователни потребности, деца от социално слаби семейства и др.) е необходимо да се полагат специални грижи с оглед тяхното интегриране в образователния процес. Качественото образование предполага непрекъснато надграждане на знания (и чрез добре изготвени електронни учебници) и умения с оглед максимално развитие на потенциала на всяко дете и възможност за пълноценна социална реализация. От една страна, образованието трябва да насърчава проявлението и максималното развитие на способностите на детето в процеса на обучение (натрупване на знания и формиране на умения) и в процеса на възпитание (развитие на личността). От друга страна, системата на училищното образование трябва да създава условия за добра социална реализация както в професионален, така и в личностен план. Детето трябва да може да реализира в максимална степен своите житейски планове зачитайки правилата без да накърнява правото на другите да реализират своите житейски планове.

1.3. Умения

В динамичната среда на преподаване, ако се заложи на това да се преподава с електронни учебници, трябва да се имат предвид и някои умения, които са задължителни, за да бъде достигнат желаният ефект от преподаването. Трябва да се търси баланс между пълната свобода на действие от страна на ученика и пълното господство от страна на учителя (при което ученикът го следва сляпо без възможност да изследва средата).

1.3.1. Информационни умения

Информационни умения - уменията да се събира и обработва информация по подходящ начин за постигането на определена цел. Необходими за изграждането на информационни умения са:

1. определяне на даден информационен проблем;

2. определяне дали дадени информационни ресурси са подходящи за конкретна цел;

3. систематично търсене чрез прилагане на подходящи техники;

4. локализиране и усвояване на намерената информация;

5. критично оценяване на намерената информация и (при необходимост) доуточняване на търсенето;

6. ефективно обработване на намерената информация за постигане на определена цел; [2]




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Електронно обучение чрез електронни учебници – различни гледни точки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.