Бази от данни


Категория на документа: Информатика




Бази от данни и тяхното приложение Модул 1. Основи на базите от данни
1.1. Бази от данни и тяхното приложение
1.1.1. Автоматизирани информационни системи с база от данни

Автоматизираната информационна система служи за събиране и съхраняване на информация и за нейното ефективно разпределяне и използване. В такава система информацията се представя във вид на данни, съхранявани в дискови файлове.

Информационните системи се създават за удовлетворяване на информационни потребности, така че предназначението им може да бъде дефинирано накратко така: информационните системи съществуват, за да отговарят на запитвания. Запитванията се извършват от потребителите на системата, които работят интерактивно или използват приложни програми.

Изискванията към информационните системи са различни и зависят от тяхното предназначение.

Информационна система, която предоставя на потребителите информацията така, както тази информация се съхранява в системата, се нарича оперативна или информационно-търсеща. Информационно-търсещата система има две главни задачи [9].
- въвеждане и съхраняване на актуална информация;
- търсене на сведения във файловете с данни, генериране на справки и отчети.

Информационно-търсещите системи обикновено не са големи. Те са подходящи за области като продажба на пътнически билети или зрителски билети, управление на малки фирми и малки търговски обекти, поддържане на технически архив, складово стопанство, управление на общински служби, учебни заведения, лекарски и зъболекарски кабинети и още много други.

В информационните системи, обслужващи големи обекти, се съхраняват данни за голям брой събития и факти. Такива системи имат различен характер от този на информационно-търсещите системи. Безполезно е от голямата система да се извличат данните така, както те се съхраняват в нея, защото обемът на тези данни е много голям. Резултатът от запитване към такава система може да съдържа стотици или хиляди редове с данни. Това налага данните да бъдат преработвани, систематизирани и обобщени. Резултатът от преработката е справка или отчет. Поради това, по-големите системи се наричат информационно-справочни. В такива системи винаги се извършва търсене на сведения (както в информационно-търсещите системи), но втора съществена особеност е преработката на данните, извършвана преди те да бъдат предоставени на потребителите.

Информационно-справочните системи са предназначени да обслужват мениджърското управленско ниво в организациите и са познати като МИС (мениджърски информационни системи, EIS = Executive Information Systems). Тези системи често пъти се допълват с множество обслужващи функции. Например, такава система може да следи календара и времето, така че ако бъде пропуснат моментът за генериране на отчет, системата запитва потребителя дали да пропусне

Бази от данни и тяхното приложение
този отчет или да го състави въпреки закъснението [9]. По-общо, такава допълнителна функция, както в примера, се нарича контрол на решенията.

В големите системи понякога се налага да се въвежда информация, която е структурирана по нов начин. Тогава се извършва реструктуриране на файловете с данни, а това изисква много време [9].

Нови данни могат да постъпват в системата непрекъснато, периодично или епизодично. Ако информационната система обновява файловете си при всяко постъпване на данни, тя не би се справила с обслужването на запитванията. От друга страна, данните вече са в наличност. Те не могат да бъдат използвани само, защото още не са включени в информационните файлове на системата, а това е нежелателно.

За решаване на този проблем се поддържа отделно малко множество от спомагателни файлове, само за новите данни. Данните остават в тези спомагателни файлове докато бъдат пренесени в основните файлове. При търсене на сведения, първо се преглеждат спомагателните файлове с нови данни. Ако търсените сведения не се съдържат в тях, търсенето продължава в основните файлове. Прехвърлянето на данни от спомагателните файлове в основните се извършва през време, когато системата не е натоварена с обслужване на запитвания, например, след края на работния ден [9].

По друг начин се решава проблемът с големите информационни системи, в които се съхраняват милиони записи и търсенето на сведения е продължителен процес. Информацията се разделя на класове и подкласове по време на въвеждането й в системата. Такова разделяне се нарича фрагментиране на данните. Търсенето на сведения във фрагментирана система е облекчено и много по-кратко.

Когато системата удовлетворява запитване, тя извършва две дейности. Едната е пряко свързана с търсенето' на информация, а другата - с подбиране на обработваща програма, която да обработи извлечената информация. За целта, в системата може да се поддържа библиотека с обработващи процедури. След като бъде получен отговор на запитването, този отговор се редактира, форматира и се създава отчет. С течение на времето информационните нужди на потребителите се променят. Поради това се изменя не само оперативната информация в системата, но и нейната библиотека с обработващи процедури, реализиращи нови алгоритми за обработка [9].

Трети вид информационни системи се наричат информационно-управляващи. Техните обработващи процедури генерират управляващи въздействия.

Някои информационни системи съдържат сведения, отразяващи факти за реалния свят. Такива системи се наричат фактографски. Други системи съдържат сведения за документи (или съдържат самите документи), съдържащи факти за реалния свят. Тези системи се наричат документални или библиографски. Съществуват и системи, които притежават особености, присъщи както на фактографските, така и на документалните системи [3].

Базата от данни е фундамент на информационните системи. Базата от данни трябва да бъде създадена така, че да съответства на информационните нужди на конкретен екип от хора, които често пъти са свързани професионално в рамките на една организация.

Бази от данни и тяхното приложение

В следващите раздели се поясняват понятията за предметна област, потребители на информационната система, техните задължения и информационни потребности, базов подход при изграждане на информационни системи.
1.1.2. Предметна област

От гледна точка на проектанта на информационни системи, предметната област е част от материалния свят, която подлежи на обследване, изучаване и моделиране с цел да се изгради информационна система за нейното управление.

Предметната област може да бъде фирма, университет, община, министерство и т. н. Предметната област се управлява от администратор (управител, ректор, кмет, министър,...).

Предметната област е съставена от множество сектори (отдели, служби, цехове, участъци,...). Всеки сектор се характеризира с множество обекти и протичащи в сектора информационни процеси. Всеки сектор има свои потребители на информация. Те се характеризират с единен възглед за своя сектор.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Бази от данни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.