"Информационно общество” и "документна информация". Понятието “документ”


Категория на документа: Информатика



Пощенски печат се употребява за първи път от англичанина Х. Бишол (1661 г.). Пак от англичанин са изобретени пощенските пликове (Брюър, 1820 г.). Важен момент в развитието на пощенските връзки било и пускането през 1840 г. на пощенски марки (Великобритания, Б. Р. Хил). Първата българска пощенска марка е в обръщение от 1 май 1879 г.

През 1869 г. в Австрия се появяват пощенските картички - с място за адрес и марка на лицевата страна и текст на гърба. Когато на гърба е отпечатано изображение картичката е илюстрована. Форматът на пощенската картичка е определен с БДС 1059 (110х148 мм) - т.н. "световен формат", но картичките могат да са и двойни, тройни.

И тъй като пощенските връзки са и междудържавни (трансгранични, казваме днес), през 1874 г. се свиква Първи международен пощенски конгрес, на който 22 страни създават Всеобщ пощенски съюз. След 4 години, през 1878 г. той се преименува на Световен пощенски съюз. Сключва се и Световна пощенска конвенция.

И до днес не е изчерпано значението на пощенските връзки, независимо от изобретяването на телеграфа, телефона и радиото. Изградената гъста мрежа от пощенски станции е институционалната и материална основа, на която са базирани днес и останалите публични съобщения.

Телеграфната връзка е най-старата електрическа връзка. Основите й били заложени в Русия с работите на Павел Лвович Шилинг, роден в Талин, а работил в Санкт Петербург. През 1832 г. той създал първия използваем прибор. От 1837 г. неговата система се използва във Великобритания и Германия. През 1844 г. в САЩ е изобретен апаратът на Морз. От 1839 г. е пишещият телеграфен апарат на Б.С. Якоби, от 1850 г. - буквопечатащият телеграфен апарат.

За изграждането на телеграфни връзки по населените с българи земи изиграли роля войните през ХІХ-ти век. Така, първата телеграфна линия е пусната в действие през 1856 г. Това е линията Варна-Русе. Строят се по време на Кримската война и линиите Цариград-Одрин-Шумен, Шумен-Варна, Шумен-Русе. След още 20 години, по време на следващата руско-турска война (1877-78 г.), довела до Освобождението, руските войски прокарват десетки километри телеграфни линии и изграждат много телеграфни станции, използвани и от българското население. Официалното учредяване на телеграфни съобщения в Княжество България става на 1 април 1879 г. със заповед на началника на Телеграфното управление Ф. Я. Наркевич.

Характерна за телеграфната връзка е нейната документалност. На получателя се връчва текст. През февруари месец на текущата 2005 г., малко преди 150-годишния юбилей на телеграфа в България, БТК прекрати предоставянето на тази услуга - поради намалялото изпращане на телеграми, но и поради невписано задължение за доставка по домовете в приватизационния договор, сключен от държавата ни с новите собственици на БТК.

Телефонът е изобретение на Александър Грейам Бел, от шотландско семейство, преселено в Канада. През 1876 г. Бел патентовал телефона си в САЩ, където е изградена през 1878 г. и първата телефонна станция. Към усъвършенстването на телефона има принос и Томас Едисон.

С възникването на телефона се ускоряват комуникациите, засилва се динамиката на обществените процеси, но възникват много сериозни проблеми с натрупването на данни и тяхното последващо използване. Застрашено е самото възникване на документите, самото тяхно появяване като носители на определена информация. За изречените думи още римляните са знаели, че са само моментно, преходно явление. Scripta manent verba volant, ще предупреждават те - "Писмената остават, думите отлитат". Или: "Каквото го няма в документите, го няма в живота!" И още други от подобен род.

И все пак, телефонният кабел и радиовълните в ефира, са комуникационно средство, без което е немислимо функционирането на днешното общество (то без преувеличение се нарича "информационно").

Началото на телефонните комуникации в България е положено в Пловдив. От там е тръгнало развитието на важна част от днешната ни комуникационна инфраструктура. Знае се по свидетелства на съвременници, че първата телефонна връзка е била осъществена през 1879 г. между кабинета на главния управител на Източна Румелия Алеко Богориди и канцеларията, в която работели неговите сътрудници. Но тъй като тази връзка е само вътрешноучрежденска, за начало на телефонните съобщения в България се определя годината 1886-та, когато бил пуснат в експлоатация в София пет-линеен телефонен номератор с постове към него в Главната дирекция на П.Т.Т., двореца на Княза, кабинета на министър председателя, ІV-ти полицейски участък и дома на едно частно лице (търговски представител). Много скромна е тази първа мрежа на българска територия, но тя започва бързо да се разраства като брой абонати и да обхваща все по-голямо пространство.

Първото междуградско телефонно съобщение е осъществено у нас между София и Пловдив през 1892 г., а през 30-те години на ХХ в. е възможна вече телефонна връзка с 25 европейски държави, както и със Северна Америка.

Чрез първата "многоканална телефонна уредба" е реализирана връзка през м. ноември 1930 г. между София и Харманли. От 1931 до 1939 г. са инсталирани общо 15 уредби от три отделни телефонни системи за многоканално предаване на информация.

Радиосъобщенията са последното голямо техническо постижение на ХІХ век с изключителна важност за съвременните комуникации. Латинската дума radius означава "лъч", глаголът radio - изпускам лъчи, излъчвам. Това е начин за безкабелно предаване на разстояние на съобщения (говор, музика, други звукови ефекти) чрез радиовълни. Необходими са излъчващи центрове и приемник при слушащия.

За откриването на радиото се спори дали то принадлежи на руския физик - професор Александър Попов или на необразования, но богат италиански изобретател Гулелмо Маркони, работили по едно и също време. Маркони бил по-успешен в практическото използване на новите знания. Той успял да заинтересува с приборите си Пощенското ведомство и Адмиралтейството на Великобритания, създал през 1897 г. голямо АД "Маркони и Ко". През 1901 г. осъществил радиовръзка през океана, през 1909 г. получил за постигнатото в радиотелеграфията Нобелова награда. Намесил се, за съжаление и в политиката. Станал сенатор и влязал в ръководните органи на италианската национал-фашистка партия.

Редовни радиоизлъчващи станции се организират около края на Първата световна война. Компанията Westinghouse организирала през 1920 г. в Питсбърг, САЩ такава станция. Компанията на Маркони излъчила в Лондон първи радиопрограми през 1922 г. Пак тогава е създадено Радио Париж. През 1923 г. заработват радиа в Германия, Белгия, Чехия. Стига се до огромно развитие на радиомрежите.

От 1865 г. съществува Международен съюз за електровръзка.

Българското радио не закъснява прекалено много. Първото предаване се излъчва през 1929 г. в София по малка радиостанция, създадена от група радиотехници, инженери и общественици. През следващата, 1930 г. започват предавания от предавателя "Родно радио", организиран от Съюза на радиолюбителите в България. Предаванията са по 2-3 пъти седмично, по 3-4 часа всяко едно. Всекидневни предавания се въвеждат от 1932 г. Още през 1931 г. (6 юни) радиото е преименувано на "Радио София", а с Наредба-закон за радиото от 1935 г. държавата монополизира дейността на радиото и го поставя в служба на своята политика. Пръв директор на Радио София (днешното Българско национално радио) е Сирак Скитник (синоним на Панайот Христов).

След Втората световна война страната направи поредни стъпки освен по отношение на телефонизацията и ефирните връзки, също така в придобиването и даже в произвеждането на компютри и останалата нужна днес апаратура за осъществяване на комуникации, създаде свои екипи от висока класа информатици. Факт е, че днешната ни снабденост с компютри, например, не е много висока в сравнение с други, по-богати страни, че комуникационните ни мрежи са с недостатъци, но без предходното им развитие бихме били крайно затруднени в използването на ресурсите на Интернет и на която да било друга мрежа с национален и особено - с глобален обхват.

Локалните, национални и глобални електронни мрежи са в техническо отношение на такъв висок етап (напълно задоволяващ нуждите на потребителите), че единствено скъпо струващите съобщителни връзки спират тяхното нахлуване във всеки дом. Съчетаването на INTERNET и CNN е лек проблем, ни казва самият Бил Гейтс - най-могъщият и безспорно най-информираният жител на планетата Земя. "Всичко е софтуер", твърди отново той, и се налага да му вярваме, ако не искаме да сме в ролята на защитниците на ръкописната книга в епохата на Йоханес Гутенберг.

Използването на комуникационните мрежи има смисъл само ако се осигури и тяхното захранване с богата и разнообразна информация. Това предполага извършването на дейности, които са встрани от техниката. Дейности, които могат само да бъдат облекчени и ускорени с помощта на машините. Но не и изцяло извършени от тях.

"Богата и разнообразна информация" означава всъщност документи с богато и разнообразно съдържание. Това се отнася както за традиционните писмени документи (върху хартия и подобен на нея носител), така и за всички други документи, които все още наричаме "нови", "специфични". Разликите не засягат съдържанието, а формата на съществуване и начините на използване на документите.

Но нека все пак изясним някои важни особености на т.н. "нови" документи .

- Независимо дали става дума за неподвижни или движещи се изображения, за звукозаписи или текстови електронни документи, общо за всички тях е фиксирането (записът) на информация не върху хартия или подобен на нея носител, а върху промишлени материали, които са плод на нови технологии.

- Кодираната и преобразувана информация не е непосредствено достъпна за потребителя. За нейното използване са необходими както техническа култура, така и съответни технически средства. Отбелязахме по-горе, че дълго време човечеството е обменяло информация единствено с помощта на достъпното за всички слово, ограничено в пространството и времето, а по-късно - с помощта на писане и четене. Използвало е единствено сетивата си. Сега освен сетива, му трябва и специална, доста сложна апаратура.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Информационно общество” и "документна информация". Понятието “документ” 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.