Здравна информатика


Категория на документа: Информатика




I ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

За обработка, анализ, съхранение и документиране на огромните по обем информационни масиви, характерни за медицината е необходимо въвеждането на мощни информационно-преработващи средства в организационно-управленската, научноизследователската и клиничната дейност. Такива средства са съвременните комплексни компютърни системи, снабдени с разнообразни периферни устройства за преобразуване на информация от един вид в друг и свързани помежду си в единна мрежова среда чрез надеждни телекомуникационни канали и съоръжения.

Въвеждане на информационни системи в здравеопазването решава следните основни проблеми:

1. Позволява натрупването и използването на огромно количество информация с възможност за бързо въвеждане, извеждане и пренасяне на големи информационни масиви, организирани в бази данни.

2. Позволява най-сложна математико-статистическа и логическа обработка на числена или кодирана информация за целите на диагностиката, прогнозирането, избор на стратегия на лечението, управлението на клиничната, административно-управленската, финансово-икономическата дейност на медицински заведения.

3. Позволява въвеждането на нови методи в клиничната и терапевтичната дейност, образованието, планирането, организацията и управлението на медицината и здравеопазването.

4. Позволява проиграването на множество варианти /компютърен експеримент/ на цифрови модели на сложни системи, процеси и обекти, използвани за оптимално управление, разпознаване на образи, прогноситка и обучение.

5. Позволява подходящо и удобно представяне и документиране на измервания, изследвания, анализи, тяхното многократно преобразуване в подходяща форма и вид, надеждното им съхраняване върху информационни носители с голяма памет и бързо действие.

6. Позволява развитие и включване в компютърни мрежи, като на тази основа създава възможност за изграждане и ползване на централизирани бази данни, коригиране на статистически оценки и норми, ползване на информация, консултация и опит от други сходни звена.

A. Основни задачи на медицинската информатика:

1. Получаване на обективна първична информация и намиране на средства и критерии за контрол и оценка на достоверността и.

2. Развитие на методи за степенуване на значимостта на получаваната информация и оценка на информативността на различни признаци.

3. Унифициране на разнородната медицинска информация за всички нива на медицинската дейност и йерархия и въвеждане на единна система за кодиране на медицинската информация.

4. Разработване на методи за компресия и предаване на медицинска информация на разстояние с телекомуникационни средства.

5. Разработване на модели на процеси, обекти и състояния, характеризиращи медицинската дейност, включително модели на болестни състояния.

6. Намиране на методи за анализ и критерии за оценка на различни варианти на дадена /реална или формализирана/ система с цел оптимизирането и по избрани параметри.

7. Развитие на средства за управление и взаимодействие между големи бази данни, в мрежова среда, контрол на правата за достъп до информация на различни нива, недопускане на дублираща информация.

Б. Специфични задачи на медицинската информатика: автоматизиране на диспансеризацията на населението, хоспитализацията, масовите профилактични прегледи, оценката на здравното състояние, ранната диагностика, оптимизиране на съотношението труд - почивка, проследяване на епидемични, екологични и социални миграционни процеси по време и място и прогнозиране на тяхното разпространение и развитие.
II ВНЕДРЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИ И КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Реформата в здравеопазването навлиза в етап на реализация на основните задачи по внедряване на информационните и комуникационни технологии. Хората от средното поколение и по-възрастните от тях си спомнят предишните поликлиники с огромните регистратури, пълни със здравни картони (досиета). Всички регистри се пишеха в едни огромни книги, които за сигурност бяха пронумеровани и прошнуровани. За съжаление сега в повечето медицински и диагностично-консултативни центрове (МЦ и ДКЦ) статуквото не се е променило. Със създаването на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) ситуацията започна да се променя. От всички договорни партньори на касата се изисква да предоставят отчетите си с унифицирана кодировка на болестите, лекарствата, изследванията, диспансеризациите и т.н. Самите лекари вече имат уникален идентификационен номер (УИН). От средата на 2003 година НЗОК обяви структурата на XML файл за електронен месечен отчет, който се представя вместо хартиен отчет. ОПЛ ползват своите компютри и обработват всички прегледи с помощта на специализиран софтуер и предават в регионалните здравни инспекции (РЗИ) всеки месец справките си на електронен носител. При лекарите специалисти този процес е забавен поради факта, че те трябва сами да закупят компютърна техника, а освен това повечето от тях работят в ДКЦ или МЦ. Организацията на работа в тях изисква съобразяване със специфичните особености на работа във всяка клиника при внедряване на информационната система.

При внедряване на една здравно-информационна система в ДКЦ или МЦ трябва да се вземат под внимание всички особености на организацията на работата в него. Пътят на пациента започва от регистратурата, но не всяка клиника има изградено такова звено. В по-малките центрове тези функции се изпълняват директно от приемащия лекар. В регистратурата при първото посещение на всеки пациент се създава електронно здравно досие. В някои клиники на регистратурата се извършват и други дейности, като заплащане на потребителска такса или въвеждане на входящите документи като медико-диагностично направление (МДН) или медицинско направление за консултация (МН). Заплащането се регистрира в информационната система и може да бъде проверено от всяко работно място в клиниката. Задължително е там да се направи и проверка за осигурителния статус на пациента чрез Интернет в страницата на Националния осигурителен институт (НОИ). Тази проверка може да се извърши автоматично през нощта при определени условия.

Работата на информационната система в лабораторията изисква въвеждане на резултатите от изследванията, както и достъп през компютърната мрежа до тях на лекаря, който ги е назначил. Генерират се всички необходими справки и отчети за НЗОК. Намалява се рутинната работа и повторното въвеждане на информацията. Увеличава се пропускателната способност на лабораторията и кабинетите, тъй като информацията се предава бързо и точно. В медицинските лаборатории работят съвременни електронни уреди, които извършват различни анализи. Инсталирането на добре оразмерено непрекъсваемо електрозахранване (UPS) предпазва от сривове в ел.мрежата и в дългосрочен план води до финансови икономии.

Времето за обработка на информацията, въвеждането й в компютъра и отпечатването на необходимите документи (рецепта, амбулаторен лист, МДН и т.н.) е значително по-кратко отколкото при стария начин на работа. Това осигурява на лекаря допълнително време за чисто медицински дейности и на пациента се обръща значително повече внимание. Връзката чрез компютърната мрежа между кабинетите, лабораториите и регистратурата позволява бърза обмяна на информацията, което пък от своя страна спестява на пациентите разхождане по етажите и губене на време в чакане по коридорите.

Една цялостна здравна информационна система в медицински център включва в себе си и много допълнителни подсистеми. Такива са системите за видеонаблюдение на коридорите и пространствата около сградата.
III ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ЕЛЕКТРОННОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Електронното здравеопазване e важен фактор за модернизиране на здравните системи, за по-ефективното им управление и контрол, за по-ефективното разходване на финансовите средства и подобряване на качеството на предоставяните на населението здравни услуги. Чрез прилаганите с него високотехнологични решения се постига по-оптимално използване на финансовите средства в здравната система и намаляване на неефективните разходи. Чрез него се осигурява и по-голяма прозрачност в здравеопазването, тъй като има възможност максимално да се проследява дейността в сектора и се ограничават нерегламентираните плащания. Третият очакван резултат е увеличаване на ефективността и качеството на оказваните здравни услуги чрез повишаване на информираността на пациентите и връзките на заетите в здравния сектор.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Здравна информатика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.