Основни понятия на програмирането


Категория на документа: Информатика


Транслатор - За да бъде изпълнена от компютъра програма, написана на алгоритмичен език, тя трябва да бъде преведена на машинен език. Това се извършва от програма наречена транслатор.
Интерпретатор - Програма, която превежда и изпълнява ред по ред др програма, написана на език от високо ниво.
Компилатор - Превежда програмата на алгоритмичен език изцяло, като създава така наречения обективен код. Обективния код е програмата, преведена на машинен език.
Свързващ редактор - Програмата свързва обективния код със системните библиотеки и др обектни модули. Програмата се прави изпълнима под управлението на ОС. При успешно приключване на етапа, свързващият редактор създава изпълним файл за съответната ОС.. (.com .exe)
Главна програма - Програмен модул, на който ОС предава управлението при стартиране на изпълнимия код. При изпълнението си, тя може да предаде управлението на подпрограми. След завършване, главната програма връща управлението на ОС.
Подпрограма - Програмен модул, който получава управлението от друг програмен модул. След завършване, главната програма връща управлението в програмния модул от където е била извикана.
Main() - Всяка програма на C++ се състои от една или повече функции. Задължително трябва да съществува една главна функция с име main(). main() изпълнява ролята на главна програма. Към нея първоначално се предава управлението от ОС. След приключване на изпълнението функция main() връща управлението на ОС.
Динамично разпределение на паметта:
За да се използва ефективно паметта, която ОС отделя при стартиране на дадена програма, тя трябва да се разпределя динамично.
На младшите адреси се разполага програмния код, след това статичната памет(използва се за глобални променливи и статични данни). В старшите адреси се разполага стекът, а динамичната памет(свободната за динамично разпределение памет) се разполага между стека и статичната памет.

Идентификатори:
-името не трябва да започва с цифра : 5i
-да не е ключова дума : char, ...
-не е позволено да се използва #

Функция - Набор декларации и последователно написани оператори на езика, осъществяващи действия, които представляват логическа цялост и реализират определен алгоритъм.
тип-типът на стойността, която функцията ще върне като резултат
име-идентификатор за нейното еднозначно определяне
формални параметри-списък входни променливи, чрез които се осъществява връзка м/у функцията и останалите функции
тяло-множество декларации на локални променливи и оператори,реализиращи нейната задача

//прототип на функция
тип име (списък формални параметри)

//тяло на функцията
{//описание на локални променливи;
//оператори;
}
Извикване на функция - име (списък фактически параметри);
Фактически параметри - константи, променливи или изрази, които при извикване на ф-ята предават своите ст-сти на формалните параметри за да се изпълни функцията. Този процес се нарича свързване на форм. с факт. параметри.
Аритметични типове данни:
int - целочислен тип 65 ; -1 ; 20
char - символни данни `S` ; `Y`
float - реален тип 3,14 ; 0,5
double - реален тип с двойна точност

signed - за знакови числа
unsigned - за беззнакови числа
short - за числа с единична точност
long - за числа с двойна точност
Променливи: тип име[=стойност];
unsigned j; // дефиниране на поменлива j от тип unsigned int
int x,y; // дефиниране на променливи x , y от тип int
char ch='Y'; // дефиниране на променлива ch от тип char и начална стойност 'Y'
float pi=3,14; // дефиниране на променлива pi от тип float и начална стойност 3,14
unsigned char h; // дефиниране на променлива h от тип unsigned char
int z=2,k; // дефиниране на променливи z с начална стойност 2 и k от тип int
Константи: const [тип] име=стойност;
const int N=100;
const float PI=3,14;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основни понятия на програмирането 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.