DVD дискове


Категория на документа: Информатика


 ТУ Варна
КУРСОВ ПРОЕКТ

Дисциплина: Компютърна периферия
Тема: DVD диск

Изготвил: Ивайло Радков Иванов
Факултетен номер: 096092
Специалност: КСТ
Курс: III

Дата: ........................ Проверил: доц. Сава Иванов.

..................
История и въведение

DVD (съкращение от Digital Versatile Disc - Цифров многоцелеви диск) представлява усъвършенстване и развитие на CD технологията. Преди появата на DVD и Blu-ray, Video CD (VCD) стана първият формат за разпространение на цифрово кодирани филми на стандартните 120 мм оптични дискове. VCD е на пазара през 1993 г. През същата година са били разработени два нови оптични дискови формата за съхранение. Един от тях беше Multimedia Compact Disc (MMCD), подкрепен от Philips и Sony , а другият е Super Density (SD) диск, поддържан от Toshiba , Time Warner , Matsushita Electric , Hitachi , Mitsubishi Electric , Pioneer , Thomson и JVC. По отношение на записваемите медии, дълго преди изобретяването на CD-R, оптични Write Once Read Many (WORM) (буквално преведено Пиши Веднъж Чети Много) драйвове са били използвани, работещи с 12" дискове в патрон. Тези WORM дискове използват аблативна технология за съхранение на данни.

Представители, приближени на IBM, от лагера, подкрепящ SD диск, искали съвет за файловата система, която да се използва за техния диск, както и подкрепа за техния формат за съхранение на компютърни данни. Алън Д. Бел, изследовател от Almadén Research Center на IBM, получил тази молба, а също и научил за MMCD проекта. Притеснен от повторението на скъпата война между форматите VHS и Betamax през 1980, той свиква група от експерти в областта на компютърната индустрия, включително представители от Apple , Microsoft , Sun, Dell и много други. Тази група беше посочена като Техническа работна група, или ТРГ (TWG).

ТРГ гласува за бойкот на двата формата, освен ако двата лагера не се споразумеят за един стандарт. Лу Герстнер, президент на IBM, е бил нает да прилага натиск върху ръководителите на враждуващи фракции. В крайна сметка, компютърни фирми спечелили, и е договорен един формат, който сега се нарича DVD. ТРГ също сътрудничи с Optical Storage Technology Association (OSTA) за използването на тяхнaта прилагана файлова система ISO-13 346 (известна като UDF - Universal Disc Format) при новите DVD-та.

Philips и Sony решили, че е в техен интерес да се избегне друга война на форматите, и се съгласили да се обединят с компаниите от другия лагер, като вземат технологиии и от двата формата - MMCD и SD. Спецификациите най-вече били подобни на SD диска на Toshiba и Matsushita, с изключение на двуслойната опция (MMCD е едностранен и опционално двуслоен, докато SD е енослоен, но по желание двустранен) и EFMPlus модулация.

EFMPlus бе избрана поради своята голяма устойчивост на щети по диска, като драскотини и пръстови отпечатъци. EFMPlus, създаден от Kees Immink (който също разработил и EFM), е с 6% по-малко ефективна, отколкото модулацията, първоначално използвана от Toshiba, която доведе до капацитет от 4,7 GB, за разлика от оригиналния 5 GB. През декември 1995 г. е готов крайният вариант за DVD филмови плеъри и DVD-ROM при компютрите.

DVD Video форматът е представен за първи път от Toshiba в Япония през ноември 1996 г., в Съединените щати през март 1997 г. (тест на пазара), в Европа през октомври 1998 г. и в Австралия през февруари 1999 г.

За обикновения потребител разликата със CD е най-вече в размера на данните, които може да съхрани DVD. Имайки предвид, че могат да се запишат два слоя и две страни, максималният капацитет на DVD става 23 пъти по-голям от този на стандартния CD. Всичко това се намира на диск със стандартен размер от 12 см т.е. колкото CD.

Празен CD Празен DVD
.

Въпреки наличието на по-новия формат Blu-ray, DVD е най-разпространеният и използван носител, най вече за домашното развлечение. Отдавна е изместил VHS като носител за филми. Въпреки възрастта си се използва и за съхранение на по-новите HD формати. DVD, записан с Blu-ray структура на данните, се нарича AVCHD диск, който обаче не може да бъде възпроизведен от стандартен DVD плеър.

Технология

Основните разлики между двата формата са в дължината на вълната на записващия/четящия лазерен лъч, числовата апертура на обективa, както и в дължината и ширината на питовете (ямките), чрез които е кодирана информацията върху диска. Тези разлики позволяват четене и запис на по-къси питове, по-голяма гъстота на пътечките на един диск, а оттам - по-голяма плътност на записа и по-голям обем информация на един носител.

Разстоянието между пътеките от питове е 1.60 микрона за CD срещу 0.74 микрона за DVD, откъдето следва, че могат да се съберат много повече пътеки. Питовете са двойно по-къси при DVD - 0.4 микрона - от тези при CD - 0.83 микрона, следователно в една пътека има двойно повече питове в пътека при DVD. Питовете са и двойно по-тесни - 0.32 микрона срещу 0.6 при CD. Също и дълбочината на питовете е по-голяма при DVD - 0.12 нанометра - срещу 0.11 микрона при CD. Дължината на вълната е по-къса при DVD - 650 нанометра - срещу 790 нанометра при CD. Огромна разлика има във въртенето на диска, като 1x скорост при DVD е равна на 8x скорост при CD, или DVD - 570-1600 оборота; CD - 200-500 оборота. От това следва и по-високи скорости на четене 1.41 Mbps при CD и 11.08 Mbps при DVD. Отделно при CD има само един слой и една страна за запис, докато при DVD може да имаме един или два слоя, както и възможност за запис от двете страни на диска.

Илюстрация на прочитане на диска от лазер

DVD драйв скорости
Drive скорост
Скорост на данните
~Време за запис (минути)

Mbit/s
MB/s
MiB/s



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
DVD дискове 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.